Всеки е история,очарованието и зависи единствено от ъгъла на светлината,която я огрява.Дебнем чуждите неволи и бягаме от собствените си ограниячения,седейки и забили поглед в миналото.Когато от равносметката ти става тежко на съществото нещо се е объркало в цялата игра,а може би просто актьорите не са си на местата.Продължавам да вървя,макар пеизажа и грозните приказки на птиците.Ако погледна на горе виждам рамки,дали са на прозорците на собствената ми затвореност, не зная,а и няма значение.Пътя към дома ,винаги е най-краткият от всеки друг.Целият живот като проекция,преекспонирани моменти.Виждаме нещо,то се гравира в нас, сдъвкваме го и изплюваме,таа създаваме нашето изкуство.Спомена е като дъвка,разтяга се до конец и му трябва цяла вечност за да се разгради.Има ли диригент и в твоя оркестър,да ти седиш на първия ред или на балкона безрадостно наблюдаващ.
Танцуваме в главите си