Разкрития

Публикацията е вдъхновено от един човек,който особено в момента ми е близък на душата.
Знам от какво ме е страх,особено в този период на живота ми.
Страх ме е от сивотата!
От не спиращата рутина и безкрайното всекидневие.
Това може бие причината да бъда толкова цветна.
Нещо като алергична реакция на света.
Страх ме е да не стана Една от Всички!
И минавайки покрай мен хората да си мислят,колко съм нещастна.
Затова контраста и цветовете във виждането ми са програмирани на MAX.
И не знам,не съм сигурна дали ще оцелея без тях.

Ден след ден,
от еднакъв по еднакъв.
Хората си говорят за безсмислени неща,
само и само за да не си признаят,
няма вече какво да си кажат.

Още от малка си пестях думите,от тези неща,които правите като деца и вие без да знаете защо.Просто когато можеше да пропусна нещо безкрайно безсмислено ,просто не го казвах.
Пестях си думите,защото си мислех /незнайно защо/,че те имат някакъв лимит.
И в бъдеще ще ми трябват.

Преструвките са изкуство в днешния свят.
Лицемерието е маската,която не сваляме.
Лъжите са ежедневие,и накрая сами вярваме на тях.
Истинското отдавна го няма,а не е ясно и дали ще се завърне.
Посредствени хора,посредствени души.
А малкото,които искат да усетят искрицата в живота,
няма към кой да се обърнат.
И при липса на търпение и инат,и те стават част от останалите.