14.5.09

През нечии очи

Съзерцаваше затихналия,сив град
и очакваше да види нещо повече от обикновено...
спокойствието на съзнанието и беше разкъсано
Вече не живееше в простата рутина
просто очакваше да види нещо повече от града.
Живота и беше като бягане с препядствия,надпреварваше се в времето
бягаш преодоляваш поредното препядствие и така до самия край.
А това,което и предстоеше сега беше скок!

Няма коментари: