Душевен гъдел,
късно вечер
на фон от тишина
нежен полъх,
бриз небрежен
миг човешка топлина.
Мисли провокирани от песен
в тъмнината на нощта
далеч от купола небесен
мрачна самота.
Ти сред свят,
лица и хора
играеш своята игра.
Аз ще взема главна роля
в театъра на твоята душа.
Моменто състояние:неясно
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар