Лицемерно удоволствие

Тихо,помълчи с мисли говори.
Беззвучна симфония,симфония от мимики и мисли.
Мисли пронизващи те като много тънка стрела и създаващи тръпки по тялото ти.
А тръпките,толкова приятни може би заради краткотрайността им.
Хора разминаващи се ,не познаващи се,но най-вече правещи се.
Игра хиляди пъти по сложна от шаха,
но и удоволствието което ти доставя и хилядократно повече.
Твоят свят бомбандиран от чуждите,сблъсъци на идеи и противоречия,
наситени от всеобщо объркване,но и наслада от това,че си завзел територия.
А това,единственото,което ни убива -времето.
Най-големия лицемер и неприятел прикрит достойно под маската на нетърпението.
Кардиограмата на щастието каква ли ще бъде?
А на неимоверната тъга,а не е ли тъгата просто липса на удоволствие?
А удоволствието подкупа на щастието и това каращо ни да страдаме за да получим късче.
Като веднъж усетиш наслада искаш още,още,още,независимо каква ще да е тя.
Истински наркотик.
Най-силният,от който не би могъл да се излекуваш,а ако се ,няма да има смисъл в нищо ,абсолютно нищо друго.

Щастие,наслада,удоволствие,сладост,чувство,емоция,мисъл.