Страхът от нищото

Чакаме да мине времето.
Какво правим с живтотите си ,а живота какво прави с нас?
Казвам си това ми е най-хубава година и искам да я помня цял живот,но следва друга далеч по хубава,и следваща ,а тази така специалната е отдавна забравена.
Защо като разберем ,че сме на крачка от пропаста ,защо тогава чак правим опити да изживеем ,да изживеем полета.
Всичко ли е детската игра,която си представяхме или е задача с повишена трудност.
А дали точно това ограничение... смъртта не ни прави толкова истински.
Така де ако бяхме безсмъртни нямаше от какво да се опасяваме и да не съжаляваме ,че не сме изпитали дадени моменти,повечко пъти.
Нима?
И все пак какво ни спира,какво ни дърпа и завлича назад и съсипваме себе си.
Какво ни пречи да вземем колкото си поискаме от живота като от шведска маса.
И докато всичко около нас се върти ние седим вайка ме се,че времето лети вторачени в часовника и гонени от параноята.Макар и знаейки,че така не постигаме нищо,стои заради страха от неизвестното и не разбиаме,че насладата е винаги по-голяма ако преди това си изпитал малко болка.