Страхове

Носталгията.
Хем се чувствам щастлива заради случилото се и заради хубавия спомен,
хем ми става едно такова тежко на душата,че е свършило ,че е само спомен.
Ами може би това е нещото ,от което ме е страх необратимата носталгия.
Страха,че всичко хубаво е свършило,че ти остава само горчивата отайка накрая.
Страха от това,че няма да успея по никакъв начин да 'осляда'края
Не ме е страх от високо
Не припадам като видя кръв
Не пищя като видя паяк
Не се паникьосвам в напечени ситуации.
Страх ме е от скуката и от мисълта,че нищо не ми предстои,
още от съвсем малка.
Но ,надявам се да се насладя на това което имам
и да не мисля много ,много за 'после'
Защото с мисли няма как да го променя