Далече от всякакви представи за перфектното,аз,вървейки размишлявах за света.За заблужбенията на хората и рамките на обществото.За изкуството на свободния дух и красотата на импулсивното.Миналото остава далече,за бъдещето не се мисли.Живее се.Осъщестяват се идеи,сбъдват се мечти.
А дали просто трябва да се пуснем по течението и човек такъв ли е каквито са неговите мисли?
Пространство на ума, 'клизма' на мислите и едно преподреждане на принципите.Без следване на определен стереотип да си поемем дъх и да се гмурнем,без да знаем дали ни очаква опасна пликтост или неясна дълбочина.
Няма коментари:
Публикуване на коментар