Дъжд.
Не достатъчно силен,за да се нарече порой,
но и не лек и приятен като летния,който сякаш те гъделичка.
Вървя с премръзнали крайници,и се опитвам просто да не припадна.
Шапкатa ми пада пред очите,видимоста е никаква.
Толкова ми е студено,че чак ме боли.
Опитва се,да се стопля с мисли,успявам,но за кратко.
Студ ,а допреди седмици беше като късна пролет.
Коледни песни,които са като пирони за съзнанието ми.
Сняг или нещо наподобяващо.Не е сигурен и той ,дали иска да предостави на своенравните класици една зимна приказа по коледа.
Истории ,от които ми се гади, и подаръци без смисъл,заради клишето,
липса на смисъл.Едно изтормозване на хора.
Гади ми се от идеологията,но нямам избор,което ме убива.
А как ми се иска да съм от другата страна на света.Да е вечна късна пролет , да пия отвари от плодове,а посредственост ,догми и заблудени шутове да няма.
Няма коментари:
Публикуване на коментар