А съзнанието ми е като прегоряла захар,докато дъвча парченце молив.
Цветовете от ноктите ми се сливат с чернотата на буквите.
Меланхолията е направо сладка ,когато е споделена с любимия най-щастлив човек.
Лимонът от каната прозира и показва моите неделни следобеди.
Синьото в лампата се прави на тъжно, но пролетта по стените ми няма да го позволи.
Хроники на вечерите сред оранжеви светулки
18.4.10
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар