Седя чудейки се как да запълня бялото платно,което ме гледа предизвикателно.В главата ми изплува само една мисъл-октопод,един или няколко,заплетени.
Но вече това съм го рисувала многократно,а и това бяло пространство си има друга цел.
А всичко е като заплетени пипала.Хлъзгаво,лепкаво и несигурно,не знаеш когато ще те пръснат с черна матилка.
Плуваме,реем се, намираме това ,което ни трябва или пък не ,отдалечаваме се все повече от света който е,от истинския ,не от нашите представи.
Перспективата да свършиш забравен на някое дъно не е ли по приятна от умиране в полет?
Водораслени чувства и солен вкус.
Рапаните са на свършване ,защото ги продадохме на японците,те знаят как по-добре да се възползват от тях,ние ги ценим само заради красотата им,а тя все някога писва.
Ех значи защо ме оставяте толкова заблудена ,блуждаеща.Да продължавам да търся казваш,да се надявам,ще си умра с надеждата и после какво?
Лека ,лятна мелодия,характерност и подобие.Несвързаните думи така ми допадат.
Защото това,което ще запомним е горещо розово слънце с линия посредата.
3 коментара:
октоподите имат 3 сърца
и 9 мозъка за тези 3 сърца
Климентинааа:))) Познах те по стила на писане:))) И се сетих за оная твоя рисунка с октопода и некав пич, на която бях сложил доста тъп коментар... Както и да е, подозирах, че си ти, още от първото нещо, което ти прочетох, но от това вече съм сигурен...
Публикуване на коментар