Сините миражи

И дъх поели
в свят на суета
човешките мечти бледнеели,
сред прозрачна красота.

Въпроса без отговор
и поглед вял,
ярък детски кръгозор.
В съзнанието си играл,
като взимал дози блян


***

Попита ме веднъж:
-Умееш ли да съчетаваш сън и смях
Погледнах те безкористно познатно.
-Умея,но още правя го със страх.


***