Витален дух

Избягваме ситуациите и се забравяме в миналото.Винаги съм искала да се запозная с някого два пъти.Да усетиш новото от старото,да се казваме така както ни харесва и да
я има и изненадата , и спонтанноста от новото.Не можем да затрием нещата пред които затваряме очи,няма значение как го казваш,колкото и да си извъртиш езика истината си остава гола и неподправена,семплото е красиво.
Влей се в чуждата мисъл и пусни багри там,като акварел във вода,феерия.Един заковаващ поглед,и лице без емоция,да не прозират енергии през очите ти,така трудно.
Хвърляме се напред и попадаме в нечии крака,учудени си помагат да си се изправим, потупват ни и историята започва да се върти като на виенска въртележка.
Предупреждават те,но това не те интересува,знаеш че ще промениш нещата,без дори да разберат,само не се изгубвай с представите си и бъди сляп за провокациите,макар да не те оставят да стоиш на място.
Оставяме няколко празни листа,за да си допишем историята,по късно,не е виновна музата,не я търсете,музата сте си вие...
Нареждаме пътечки от камъчета,за да можем да се върнем в тъмното,но забравихме,че живвем до морето,а неговият брат е вятъра,той разхвърля нашите ориентири,за да ни открие съвсем нови пътища.
Очарованието е най-силно на тъмно.Светла вечер,небето розово и без звезди,ако сте от голям град знаете за какво говоря,ако ли не се сещате ..така ви завиждам.
Увихме желанията си с цветна хартия и ги захвърлихме надалеч,за да ги намерят и да им се зарадват,нали зимата е време за чудеса,за да се стоплите ,макар че по коледа винаги е топло.
Личности в рамка,избра ли твоята нека е червена за да изпъкнат кафевите ти очи.