Бум.

Бой с шпаги,двубой,изведнъж се озоваваме в уестърн.Няма на къде да се обърнеш и да избягаш ще те намерят,но да не веднага.Симфония с вечерни цветове.Преливам емоциите си от чашка в чашка,стремя се да не губя и капчица,но съм невнимателна и несръчна,много, много несръчна.Подарих ключе за тайната си стая макар да знам ,че ще съжалявам,но това не се случи.Всъщност кой те слуша,когато шепнеш..? Лежиш и потъваш,съня е по-силен от теб през февруари.Сънуваш,че закъсняваш за живота си и те събужда обаждане, това което те спасява да си не навреме само с час. Страх от това,че се изгубваш в чуждото,но така или иначе ние сме изтъкани от това 'чуждо'.
Няма не, когато слънцето ти блести в очите, а другите виждат само скреж,знаеш ли зимата може да бъде и очарователна.Разговорите за времето винаги са ме отегчавали и притеснявали.Подари ми оркестър и виж как се радвам,виж пламъчето в очите ми.Отраженията ни се променят,локвите вече ги няма,значението също си е заминало.
Пролетта ме измами,а аз като жалък картоиграч се самозапалих,светнах за миг и останалото беше само пепел.Вятъра ще се заиграе с мен,това ми е последното щастие.

Сестра ми е в средновековни одежди,баща ми играе голф с чичковци с мустаци,а майка ми се грижи за любимото си цвете в градината,жалко че нямаме градина.Климатиците са нещо така отблъскващо,убиват топлината,поглъщат живота и го изплюват така безцеремонно.

Всичко е бяло,боядисано е специално,стаята ми алеите,тротоара,светофара.
Чакат моите цветове,но аз съм бедна ученичка и боите са ми свършили.Хората свикнаха с белотата,дори им хареса,така по-лесно изпъкваха.Но заради заложените инстинкти започнаха да се приспособяват и те станаха бели.Мисълта ми се пречупи и ръката не издържа,събрах останките от цялото си детство труд и забравяйки всякакви правила и рамки,надрасках белият им свят,тях самите също.