Тавтолигя

Съществата ни сълзят,постоянно.Всички са ходещи водопади.Искаш ли да се разхождаш с някой като мен? Помисли ли са сините птички в разтоянията на нечии копнежи,те пеят онези песни с незатихващи падения,вълнички сред бели чувства.
Думите са еднакви,не изпадай в тавтология,речта е като лего,нареждаме крепости в различни цветове, а ние сме с квадратни глави.

Прах от пастели,вълшебния прашец на малките деца,ами ако виждахме черно-бяло,но не метафорично, дали света щеше да е сън на мелахолик.Рисунка с мисъл, подобно на танца на светулка,всяка дума записана с огън в ума.Не знаеш значениетое,но разбираш езика, жестовете нямат територия.