Подреди план и се чувстваш спокоен,ние решаваме нещата в движение,така развиваме потенциал.Намираш ли уюта в лятната вечер,изчисти се и ще оцениш движението, динамиката като сила.Нека твоето надмощие не те заслепява,а облагородява.Хората,които седяха на моята маса ми казаха,че изкуството е тъга, нещастие, болка...Жалко ,че виждат това,защото то е навсякъде,дори и да нямаш очи за него.Приятно е да те подценяват,защото винаги можеш да изненадаш, но дали това не е твърде преекспонирано от моите изгорели идеали.Съмнението е естествения развой на ситуацията,идва за да те повал или да се опита.Трудно е понякога да насищаш думите със смисъл, като да светят в тъмното,Трудно е да втълпиш красотата от твоя свят в нечий друг.Често в главите ни няма думи,изреченията се сливат и се оформя водопад,където всяка мисъл пропада сама надолу и то не защото сме се усмелили да скочим,а защото са ни повлекли.
Лято е и нещата зреят, страхувам се да не загният само като нектарините в кухнята, които слънцето уби.Код жълто казват хората и докато до скоро използвах само този цвят в рисунките си, ми се иска да се разтече по паважа и да отмие някои вътрешни дразнения.
Сънувах,че рисувам портрет на преживяното и точно когато започна да ми харесва, го докоснах и избледня почти до нищо, но аз започнах наново.
18.7.11
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар