Въздуха се удари в земята.Говорим за същността на една и съща истина и се само убеждаваме разпалено,докато единствено думите ни поставят прегради.Научени сме да се изразяваме по различни начини,говорим за неща, които всички знаят.Остави джаза да свири, да го чуят и съседите, той успокоява хаоса във всяка глава.
В мрежа сме на собствените си възприятия,но на някои им харесва да бъдат оплетени, защото се създава някаква илюзорна сигурност, сладка за стандартния човек.
Грозен е света, ако го гледаме като нещо измеримо, налагаме си мерните единици и сравнения.Затваряме очи и се сливаме с хода на ежедневието, точно като дрямка провокирана от книга, четенето така ни приспива, защото подрежда без усилие мисли ни,една неосъзната медитация.
Лека червена светлина от залеза, малко полъх от настъпващата вечер,фотографирам тези спомени в съзнанието си.Единствено сам можеш да се нараниш,другите са неспособни.Представите, които те изпълват и те оставям неспокоен,те ни разрушават бавно.
Понякога не намираме точните думи.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар