Стрелката на настроенията ни сочи контрастни висини,точно като слънчевите порции през есен.Красиви думи, намеренията ни очертават.Силуетите на вечерта създаващи уюта на познатите улици.Времето ни притиска казваха всички, закопчали плътно белезниците на лявата си ръка.
Загубвам се в зеленото,сладки мисли се преплитат докато не избухнат в ярост.Празнотата на листа ме гъделичка и разгонва моето дразнение, понякога всичко това ,което се опитваме да създадем е като бич за ума, процеса взима много от нас,търгуваме за да получим малка доза удовлетворение, да спим спокойни, уверени в това, което можем.
Мислите ми се изразяват в цветове...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар