Ритъм

Разтъпкваме си пръстите по масата, ритъма на есента бумти зад прозореца и ако не града,то поне нашите мисли потъват,главите ни са празни.
Нека ни върви по вода.
Забелязваш как обществото се захранва на батерии, онази любов, от мнозина отричана, ги води.Обезглавяваме си миналото и го забравяме, не е нарочно просто така се случва, а в най-отдалечените и студени моменти, спомена идва неканен и ни разтапя.
Все повече нещата стават като чернова, задраскваме това което е намерило първо път в главите ни и почваме да мислим, само че измамно.Значенията на думите се изменят и ти повтаряш едно и също,а всъщност повторението не е майка на знанието,изграждаме се като се хвърляме в мътни води и излизаме облагородени.
Километри далеч от времето, което сякаш винаги е зад гърба ни, ще се загубим в някоя гора, красив план.
Въздухът се сблъска със земята,а после топлина...