Разходка

Разтреперваме се в своята лудост.Сутрин с кафето, по обед с минувачите по сивите улици и намигащите ни локви.Следобеда вече сме се загубили и сме си убили вкуса, а глада все още стърже в умовете ни.
Увеличава се контраста на емоциите ни като на програма, само че е безконтролно.Карат ни да загубваме своето време с обществени дела, докато страстите ни тлеят.Описваме кръгове на чужди животи.
Заблуждаваме се, че чувствителността ни води на непознати за други места, всъщност просто следите са заличени за да бъде внушението по-силно.
Сънят ни е горещ и тягостен и оставя рани дори и когато се събудим, белязва дните, в които няма място.
Боли ни, когато сме гладни, боли и когато сме пренаситени.