Скок.

Говоря с думи
прости и сковани
с размах на ярки жестове.

Говоря тихо
рядко с непознати
като разгръщам
всички мисли в себе си.

Попивам,
както хартията мастилото,
чужди погледи и чувства.

Търпението ми
по малко ме убива
като не спира
бича над полизрението.

Родено бе в мен
и расна дълго
незасегнато.

ала

Студ.
Красв,прозрачен кислород
се вля в ума ми.

Очите ми
капаци се отвориха
и занемях отново.

Гнева над себе си
порасна и пречупи
простата скованост,
а думите загубиха властта.

Така се случи първата раздяла,
с първият най-силен предразсъдък.