"В изкуството най-важното е обективността
истината е невъзможна за достигане"
Две страни една срещу друга
два чифта очи, които не виждат
една линия по средата - хоризонт.
Като въже над зейнала дупка
се явява тази черта по средата
да тръгнем по нея е трудно, далечно, опасно
ала най-пряко.
Губим ли се като търсим
крехката среда
там нито сме изгубили от себе си
нито сме останали назад.
Маратон за изящност
където всяко движение е изпипано,фино
а думите красиво подбрани,
Това е крайният резултат
след една чернова
това е дълъг процес
а нашето ежедневие-надраскано, неподредено и с дупки.
Дупки, в които пропадаме
някой път през годината,
Най-често когато е сиво.
Падайки се учим да летим,
защото напред е относителна посока
а нагоре е единствения шанс.
Да надскочиш вчерашното аз.
6.3.12
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар