Ставам със слънцето,закусвам със сладко и деня започва с някое мое дело, нещо за довършване или започване.Не обед се сервира импровизирано на момента блюдо заедно с разговор, за това което ви вълнува, понякога само приказките ни нахранват и се насочваме към сериозната част от деннонощието.Серизона защото тогава умът е най-пъргъв, светлината най-много и тялото изпълнено с енергия.Създаваме ис работа мислено или практически за следващите дни,начертаваме скица за напред, крайният продукт често няма нищо общо с ескиза, процеса се променя в движение - винаги.
Вършим няколко неща, за които казваме нагледно,че трябва, но следейки траекторията на цялостната мисъл, се оказва, че искаме.
В края на следобеда организма блокира, желае лека светлина, тиха музика, нещо вкусно за небцето и за ума, за да не заспим изцяло.Почивка.
Вечер, енергията се е върнала отново, преусмисляне на пътя, малко философия за цвят.
Сутрините започват с много слънце, а дните приключват със заспали усмивки.Всеки ден се намираше смисъла на следващия.
Тих живот с рисуване, разговори поляти с чай и вечно откритата естетика.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар