Пясък в обувката

Когато дума,която не познаваш се закотви в главата ти или човек в погледа ти.Всеки обича очила с постоянен изгрев.Не успяхме да установим връзка с вас, казаха, любзени тъжни чиновници.Аз бях по-бърза от обстоятелствата, по-бърза от яростта на хората и дразнението на дебелите лели.Излязох и след мен затвориха врата.

Бързах и успявах да свърша много, но и също толкова изгубвах.Спокойствието ми беше като размит образ във вода, наблюденията прескачаха като пресекулки,но тъй като силите бяха насочени в друга посока имаше само искри.След известно време ти омръзва да обясняваш, знаеш точно какво да кажеш,далеч си от наивния свян, но никой не успява да предизвика онази сила в теб да преодолееш умората и да си отвориш устата.Нужно е много повече от преди за да бъдеш впечтлен, от идея, песен, личност.Това е и основната причина да множащото се разнообразие.
Последните дни от юли винаги те променят, особено ако си роден до море.Връщаш се в къщи, в града сянка.Горчи.Тялото е податливо, крещи за почивка, започва летния сън.Тогава започваш да Наблюдаваш.
Езерото в теб се успокоява, усещаш гъдел от силите които настъпват в мускулите, в плътта, във волята.Отново си задаваш въпроса пропит от трагичен оптимизъм
- Ще успеят ли да подрежат и моите крила?-