Натъртване на р,докато света се обръща.Всяко пожелано нещо се случва,лошото е че не винаги в точното време.Бъди антициклон,бъди вдъхновение,бъди по-лек от въздишка.Топлината ни приспива,тя е просто примамка към нещо тежко и опасно.Вървим заедно,но се движим поотделно.Снимаме,това което искаме да видим,или виждаме това, което искаме да снимаме...
Опитваме се да намерим баланса,просто не трябва да се замисляме,няма време което да губим,в крайна сметка целта е една.
Отново започваме там,от където сме тръгнали,но това не е ли въртене в кръг?
Целувка за лека нощ,лек полъх топлина.Ако всеки път когато умирам си представям ,че сънувам и се потапям в съня ,ще умра ли някога или просто ще се сабудя?Като хало на ежедневието ми ме обграждат моито спомени,светли летни.Онзи яркият солен вкус.

Няма значение :)

Причините да бъдем.
В свежия свят,в който точките дават възможност за ново начало.
Простия пример за слънцето, което връща хората във вселена на невъзможности.
Небрежен полъх,освобождаващо.Когато смисълът не намира място в ежедневието и нищото е най-доброто решение.Не налагаме вето,просто се продължава с нови сили.
Перспективата,поставената рамка на нашитя потенциал.Синоним на живот?
Моменти състояния.Колко е дълбочината на всичко,което правим.Ще изглежда ли града различен на сутринта?Милиони.Блуждаеща реалност,а малката грешка преобръщала всичко,казват.Пружиниране във времето.Словосъчетания говорещи повече от цели книги.
Ритъм на това,което искаме да видим.Интервалът пречещ на теб,на мен...
Мислите са красиви, защото ги забравяме.Битието ни е блажено заради случайностите.
Спонтанноста на обстоятелствата,новата формула за безсмъртия.
Смисъл може да се намери във всичко,значи смисъл няма.Просто теория на ситуациите.
Полъх и ново място.Дъвчим си дните и така се убиваме,бавно за да е приятно мъчително.
Повторение в противоречеията.Може би е крайно време, всико е "както и да е", просто няма значение,защото всичко е от значение,а това е преголяма отговорност.
Това,което не разбираме оставяме за после.
Провокацийки :)
Споооокойствието на бремето,което рисуваме.
Най-силните моменти,когато тишината говори повече от всичко чуто до сега.
Изобразените граници на прозрачнияр глас в главите ни,който ни обърква,винаги същият.
Опитваме се да проследим траекторията му, но едва в началото вече сме замаяни,спирайки за почивка намираме това, което ни трябва.
Комизъм във вътршеният смисъл на обкражението.Неволно.
Виждаме на парцали,май просто всчики виждат парцали.
Там ди ри рам.
Познаваме се или не съвесем,но това не ни пречи на нищо.
Все пак често непознати са най-добрите ни приятели.
А как ме дразни това степенуване,противно нещо,ама не може и без как.
Деепричастия на изчислителните ни възмосности показват до къде сме,до къде не сме.
Нека бъдем весели и леки и да си мислим за лятото :]

Въображението го има всеки

Повече от всичко друго.............
обичам провокациите!

И резките въпроси с отворен край.

А красивото,все повече изпъква сред това море от бълвоч и стомашни течности.
Важното е да не се възгордяваме,защото тогава ще потънем.
Защото гордостта и развитието са взаимно свързани.Едното зависи от другото.
Обърни се и погледни отново,същото.... :))

Весела музика и мелодраматични приказки,с кофти край .