Обожавам промяната,копнея за промяна,аз живея за нея!Непрекъснато нещо трябва да се променя!Не мога да бъда в застой,а сега съм попаднала в такъв капан.И съм яко в транса.
Както казвам 'Просто не мога да се събудя'.Когато започна да усещам кухината вътре в мен ,когато носталгията и меланхолията се връщат осъзнавам,че ми трябва промяна,промяна за да не стана отново развалина,за да бъда част от света!
Това което най-много ме притеснява е,че ми трябва помощ...рамо на което да се облегна съвет,който да послушам,просто някакво присъствие.А никога не съм се нуждаела от това,а и не искам да ставам зависима,защото в не всички отношения съм оптимист...В някои съм просто реалист и знам,че всички оставаме сами,рано или късно.Можех ,успявах да се справя сама,но силите ми са на предела си и това ме плаши,просто ....просто ме ужасява!
''Живеем като в сън наяве състояние наподобяващо хипноза''
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар