Вечния безпорядък из нашите мисли

Колко за красиви хората,когато са в добро приветливо настроение,
когато са щастливи?
Как блясакът в очите им се отразява по-красиво и от лунната светлина в морето.
И как засияват като се усмихнат.
И колко са противни ,досадни и непоносими е лошо.
Всички ние сме армия от шизофреници крачещи гордо и твърдейки,че сме напълно нормални.
Нормалността е по опасна и от чумата.
А всички са такива шизофреници.
И точно леката лудост внася цветовете в ежедневието ни.
Както песента оцветява настроенията
и красотата украсява спомените.
И симфония от мисли зазвучава във главата ти и те се блъскат във такъв безпорядък,но всеки трябва да покаже себе си в най-добрата светлина и да се представи като умел виртуоз да ги озапти и подреди.