Нали?

Когато музиката говори вместо теб.
Когато се понасяме на времето като на водна пързлака.
Когато тъгата те прави щастлив,във един такъв син свят.
Съзнанието се къпе в картини,но сили не достигат,за да излезе през пръстите.
Всичко винаги е така по-красивото в ума.Трудноста е да го материализираш,да създадеш чужди ушещания със част от себе си.

"Ти време измислено"


Не мога да избягам от себе си,
от идеята за себе си.

Цялата идея ,този блог,тези неясни,понякога изтискани мисли
е като началото на пътепис.(Колко ритмична дума между другото)
Липсата на клишета е строго задължителна,
макар неприязма ми,все някога нещата се свеждат именно към клишета.

Бих могла.........,но нали...