Горчив карамелен сладолед!

Очите се затварят.
Всичко вече е само процеп,тънък колкото острие.
Това също ми е достатъчно,няма да се оплаквам.
Чакам града да ми отговори,но не само като ехо.
Защото тротоарите ги боли,много повече отколкото нас.
А след време магаретата ще са изчезващ вид,като те се изгубят,
нацията няма да е същата...
Светлината,онази измислената ,да тя ме убива.
Постепенно.
Лошото е, че го знам.
Мисли като от плакати и постоянни глад за чувства.
Това не е нормално бе хора,не виждате ли ?
На мен мъничко ми е досатъчно,мъничко,но ярко.