Не мога да бъда мила,не съм такъв човек,или това го ползвам само като оправдание да не казвам неща,които са ми трудни.Спазвам ,неосъзнавайки ,силна дистанция,а това ми пречи.
Защото вместо да седя и да се измъчвам мога да му кажа,че индивидуалноста му ми разбърква фотоните от щастие.Че всяка среща,казана дума и смях са като гравирани в ума ми и те са причината да се смея докато вървя из града.
Че съм си представяла хиляди пъти как се виждаме пак след толкова време,че това ми е най-сладката мисъл,която ми помага да преглътна всичко.
Как са минали само 2 месеца а ми се струва,че е година.Да разбере,че ако имах възможност и пеш бих стигнала до него,стига разбира се само да го иска.Да знае ,че почти всичко ,което върша го свързвам с него.
Но тази недоизказаност ще остане да ми тежи,той няма да я разбере,поне не скоро.
А аз ще се надявам нещата да не бъдат провалени.
Олицетворявам това интернет местенце като моя личен хълм за размисли,които като се помислят остават запечатани във времето.
Няма коментари:
Публикуване на коментар