Няма значение :)

Причините да бъдем.
В свежия свят,в който точките дават възможност за ново начало.
Простия пример за слънцето, което връща хората във вселена на невъзможности.
Небрежен полъх,освобождаващо.Когато смисълът не намира място в ежедневието и нищото е най-доброто решение.Не налагаме вето,просто се продължава с нови сили.
Перспективата,поставената рамка на нашитя потенциал.Синоним на живот?
Моменти състояния.Колко е дълбочината на всичко,което правим.Ще изглежда ли града различен на сутринта?Милиони.Блуждаеща реалност,а малката грешка преобръщала всичко,казват.Пружиниране във времето.Словосъчетания говорещи повече от цели книги.
Ритъм на това,което искаме да видим.Интервалът пречещ на теб,на мен...
Мислите са красиви, защото ги забравяме.Битието ни е блажено заради случайностите.
Спонтанноста на обстоятелствата,новата формула за безсмъртия.
Смисъл може да се намери във всичко,значи смисъл няма.Просто теория на ситуациите.
Полъх и ново място.Дъвчим си дните и така се убиваме,бавно за да е приятно мъчително.
Повторение в противоречеията.Може би е крайно време, всико е "както и да е", просто няма значение,защото всичко е от значение,а това е преголяма отговорност.
Това,което не разбираме оставяме за после.
Провокацийки :)
Споооокойствието на бремето,което рисуваме.
Най-силните моменти,когато тишината говори повече от всичко чуто до сега.
Изобразените граници на прозрачнияр глас в главите ни,който ни обърква,винаги същият.
Опитваме се да проследим траекторията му, но едва в началото вече сме замаяни,спирайки за почивка намираме това, което ни трябва.
Комизъм във вътршеният смисъл на обкражението.Неволно.
Виждаме на парцали,май просто всчики виждат парцали.
Там ди ри рам.
Познаваме се или не съвесем,но това не ни пречи на нищо.
Все пак често непознати са най-добрите ни приятели.
А как ме дразни това степенуване,противно нещо,ама не може и без как.
Деепричастия на изчислителните ни възмосности показват до къде сме,до къде не сме.
Нека бъдем весели и леки и да си мислим за лятото :]