Света се открива за цветовете а не мен ми изтръпна кракът.Вечерта е сладка като карамел ,който нагарча.Сутринта е сиропът,който ще ни оправи вкуса.Светулки пърхат в празните пространства между нашите мисли и макар твърде на надалеч ,те са плашещо близки.Какво очакваме от себе си?
Аз.... искам просто едно слънчогледово поле, на което да се раздам.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар