13.4.10

Възели

Игра сред неми артисти
Замъглен е погледа вече
Искам почивка за всички.
Далеч от сложни концепции.

Да избягаш от посредственоста,
понякога не е толкова лесно
Омръзна ти да гледаш реалноста,
когато ти е в повече студено.



***



Сепия ми се усмихва
в миражите на моят блян
Вятърът вече отихва,
но не може да бъде възпрян.

Цветовете
копнеят да бъдат прозрачни
Чуждите светове
Не винаги са толкова ясни.
Игра,
която само ти гледаш
знаейки правилата
Звезда,
която пада надолу
обнадеждавайки децата.


***


Парчета свят раздават се,
на куцо,глухо и сляпо.
Прозата отдавна продава се,
за да си купят джуджетата злато.

Метафори не разбрани остават,
дъжда продължава да капе.
А джуджето все тъй безкористно
дори и от залъка на просяка хапе.

Извисени ни гледат духовните,
за разлика от нас на Земята.
Ние пробължава ме да се борим
с веригите на морала.

Няма коментари: