Изрeченията на непознати ,които ти вдъхват нечовешка енергия за това да продължиш да следваш ритъма,който те изгражда.Искам музика за фон,а понякога и аплодисменти.
Искам да съм рибар и умело да улавям грозните мисли от главата си.
Плевели разяждат градината ми, но цветовете са тоолкова ярки,че ще се справят със всичко.
Мелодиката на непознатото.
Тараторови следобеди и проспани закуски,не напомнят ли тъй силно за лятото...?
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар