За закуска купища тревоги.

Някога санували ли сте ,че умирате?
Усещали ли сте болка на сън?Виждали ли сте си погребението..?
Винаги преди да умра точно секунда,миг преди това ,се сабуждам
и днес беше така.
Виждах как ще умра,приближаше се и нямаше друг вариант,тогава тялото ми се сблъска с ударна вълна от страх и адреналин и макар всичко това да изглеждаше твърде реално,мисъл проряза главата ми-Ами ако санувам...
Това беше последният вариант.
Отворих очи ,бях ужасно жадна и беше 10 часа и слънцето ме печеше.
Очите ми бяха подути и се притесних да нямам синузит отново или няква друга кофти болест,бързо тези нелепи мисли се разкараха от главата ми.
Вкуса на съня беше останал в мен.
Както и една натрапчива мисъл.
Ако не умираме,може би се губим от сегашния свят,но именно се сабудим в друг мислейки си ,че това е напълно реално

Ами ако всяко умиране насън е по реално от днешната закуска.