В окото ми проблясва розовеещ кръвоизлив,кожата ми е мръсна,ръцете в рани,а ноктите твърде изпочупени,нямам вид на дама,нямам и желание за това...
Искам да се потопя в ноща и да се събудя другата година,посредата.
Зная,че живота не е песен,но никой не изключва варианта да е стихотворение или поема.
Усещам как съм суха отвътре,къде отиде моя пълнеж,моята сладост..?
Обесете се на въпросителните които използвате,често точно това се случва.Ръце като на пианист казват,кокалести,но нежни,галантноста ми е чужда.
Затрувпваме се с книги,а пишем в интернет,оплакваме се от липсата на комуникация,а ни се свиди да звъннем.
Болят ви ушите,но продължавате да си носите обеците,понякога именно болката показва същността
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)

Няма коментари:
Публикуване на коментар