5.12.10

Ярко

Самочувствието се зачерква.Човек вярващ в себе си е налудничев егоцентрик.Обществото мачка тези,които могат да го прескочат,защото във височината на скока си могат да се научат да летят.Отъпкан път,правим това,кеото можем,това изисква и очаква.Лудницата понякога е боядисана в зелено.За безсмъртност се изписва с червен картон.На хората с раздвоение на личността,се сервират по две закуски.
Времето не ми е приятел.Казвам и се опитват да ме убият с камъни.Те се превръщат в пясък и аз се озовавам в огромен пясъчен часовник.Виждам образа си в стъклото,безпомощноста ми липсва,въпреки че черно гръмоносно облаче ме следва.Като ехо по вода.Заглъхнаха ли ти ушите,потопи се и забрави.Цедка за емоции.Климатика на съзнанието ми дава на късо и се пренасям в лятото.

Няма коментари: