Грешка в живопистта

Блъскам си главата в стената.Повтарям най-глупавата си грешка за втори път,и я мисля за нещо красиво,каквато и е.
Разхождаме си съзнанята с каишки и наморници,разказваме личните си истории ,но само за да ги чуем още веднъж на глас, защото ни е сладко в устата и това ни харесва.Моралът е като обувка,която ни убива,носим я защото стои добре и се надяваме след време да свинем с болката,но я мразим повече от всичко.Смеха не означава щастие и бъдещето зависи главно от нагласата.Намажи се с мастило и се отпечатай на листа,виж си силуета и се запознай с личността си, наново.
Хората харесват черно-бялото,загубват се в него и се намират в себе си,то е лесно за възприемане и контрастите винаги са по-силни.Те не разбрат цветовете, бягат от яркостта и се обличат в сиво,защото отива на всичко.Понякога не добре нанесеното жълто е много повече от класческото кафяво, но винаги единствената безкрайност можем да намерим в черното пространство което поглъща и те изплюва в бялото.