Прабаба и един различен февруари.

Обаждане и смърт, а на вън пече слънце и пролетта се опитва да проникне, първо като идея в главите на минувачите,а чак след това ще я и усетим.Сякаш не е с всичко така.Характерите ни остават кръгли следи като камъче пуснато във вода, можем да ги променим ако решим да изплуваме, ако решим да излезем от спиралата.Разбиваме ритмите на ежедневието, като не го направим външният свят решава да ни хване за раменете и да ни разтърси. Изненадата плаши хората, страха убива енергията, но твърде рядко някоя промяна води до лош край.
Всеки човек умее да прави поезия, просто са малко тези които я формулират в думи.

Образът в огледалото ти носи добро настроение, тези моменти са редки, но така сладки, увереност на глътки.Уча се да говоря в аз-форма,
Симулирам живот дочувам от чужд телефонен разговор, човека ми е близък, но ме боли от тези думи,духа ми бушува знам, характер-вулкан.Печелим смелост малко по-малко, събираме си я във вързопче,слагаме го на прът и потегляме, храним се със слънце и пътя ни дава сили.