Ние сме лъжци, на които вятъра
гледайки от горе се присмива.
Гоним време, както кучето опашка,
чакаме да дойде вечерта.
Случва се присъствието и да трае
по кратко и от пламъка на свещ.
Изгасва или пламва сутринта.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар