Случаен спомен ме нападна...

''Аз бедняка имам само своите мисли''

Спомням си един ден,бях с майка ми и тя ми каза:''Всичко,могат да ти взетам,къщата,парите,дори любим човек,единственото,което никога няма да могат да ти отнемат е знанието и твоите мисли''
Това дълъг период от време ме амбицираше.
..И е точно така,в крайна сметка ние не притежаваме нищо,освен себе си.А какво ни определя по-добре какви сме от мисленето ни,идеите ни,разбиранията ни.И как това е единственото,което определя живота.Но като че ли хората са си дали главите назаем.И как да спрем изтичането на мозъци...