Току що осъзнах,колко много,ама много ми влияе всичко.Било то нещо написано,някоя снимка,песен всичко.Преди по малко от десет минути бях започнала някаква съвсем друга публикация,но го прочетох стoри ми се глупаво ..изтрих го и започнах наново...
Защо,не знам....
Спомням си като бях малка,кое беше най-голямото ми притеснение-да не знам какво да правя,да няма какво точно да правя.Едва ли не шубе ме беше от самата скука.Но не можех да го обясня.
И ми беше изключително чудно как хората могат просто...да седят.Имаше толкова много живец в мен,и толкова много не изхабена енергия.
И сега съм от енергичните и трудно се уморявам,но просто не може да става дума за сравнение.
А скуката е страшна,само при липса на въображение и доза в повече мързел,тази комбинация е направо пагубна.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар