Доза позитивизъм

Закон на привличането...
Вече започвам да разбирам.
Имаше период,във който 90% от мислите ми бяха негативни,бях пълен хейтър.
Не се радвах на нищо,животът ми беше монотонен.
За приятелите и познатите ми това би било непонятно,аз да бъда такава.
Но да..
И не си спомням как ми дойде ума в главата и един ден реших,че ще правя всичко възможно за да помагам на хората и на себе си.Бавно,но славно аз изпъдих отрицателните мисли от главата си и спрях да мразя,дори не използвах думата вече.
Положителното все повече напираше в мен и се увеличаваше като гъба на дъжд.
Опявах и продължавам да го правя на всички около мен ,че трябва да се мисли положително и че ние си оцветяваме живота.И.. често бях досадна,но имаше резултат и то забележим.
Всъщност хората чакат всичко на говото.И който твърди ,че има невъзможности,просто нищо не знае.Ние привличаме случките към себе си.Ние привличаме,слънчевите дни изпълнени с усмивки и тягостните и подтискащи дъждовни следобеди.
И от личен опит мога да кажа,че след онзи ден,в който приех слънцето до себе си,живота тръгна нагоре.
До тогава бях Абсолютно никой!
Бях като невидима,вървях по замотаните и малки улички,защото не понасях хората,защото исках да бъда далеч от тях ,те ме плашеха.
Нямаше човек,на когото наистина му беше приятна компанията ми,като се замисля ако се срещна с образа си тогава,изобщо не бих подържала контакт със...себе си.
Около мен имаше караници и отрицателна енергия.
Дори нещо материално като апартамента,не беше на ниво.
СЛЕД промяната всичко това се промени.
В момента хората,с които съм близка и наистина им пука са повече от пръстите на едната ми ръка.Хората,с които мога да си говоря за всичко,с които ми е весело,дори и във отвратителен момент.
Вече с удоволствие се разхождам по главните булеварди и улици и негативното у хората не ми прави впечатление.Виждам само хубавото у тях.
Положителната енергия около мен се възцари