Стъпвам в кал,не чистата ми обувка се измърсява още повече,вече няма значение.
Сама съм сред поле от пустош.Няколко безлюдни строежи и странно топло време за сезона.
Вятър в огормни дози,вятър, от който имам нужда,който ме прави реална,каращ сетивата ми да танцуват.
Мислех си,..сега съм способна на всичко.
Естествено мина ми след 10 мин.
Но дори и за малко ,беше чудесно,от много време насам,не съм се чувствала толкова свободна,спокойна.
.Неприятно-приятни тръпки,по цялото тяло.
Няма коментари:
Публикуване на коментар