Казват,че който мисли съществува,тогава аз къде съм?
Границата е силно размита.Всякакви задръжки са тотално рухнали.Реална представа
за кофти последствията от събитието донесло ми сладост,но липса на сили за противопоставяне,лек и жалък опит.
Любвеобвилни и свежи,искрени и мили.
Приобщявам се в ежедневието им и не се чувствам отхвърлена.
Плаха сутрин и лека хладина,напрежение потушено със сън.
Вечер сякаш изкарана от стар изблендял комикс.
Това не е ново начало,от такива няма смисъл ,това е лек,небрежен преход.
1.1.10
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар