Секунда

Летежи,копнежи.
Толкова много красота до която някак не може да се докоснем.
Проницателни дни ,за отдих и почивка,но защо в толкова неподходящ момент.
Когато ти се иска да изкрещиш в лицето на света.
Да се поднесем и загубим сред мигащите светлникни.Логиката е забравена,нека се правим,че не си спомняме кои сме били..,какви сме били.
"Крещят зелени слънца"
Да се потопим,направо гмурнем в цвета на живота,а и дори да се удавним няма да ни е лошо.Самовлюбени жени и несериозни мъже,но май всичи са си момчета и момичета,границата не е нанесена,като в детска игра.
Защото когато разберем,че имаме власт над нещо се уливаме.
Така и го губим. :)
Крайности или нюанси?
Зацапваме страниците с отпечатъците на мръните ни пръсти,а дали и съзнанията ни са толкова мръсни?