А той ми се струваше тъжен.

Звук на късащисе кроасани.
Зимна приказка и нарисувани мисли.
Една гледна точка под много ъгли.
След мигове на параноя и лека проява на нов вид клаустрофобия.
Всичко изглежда гротескно и грозно истинско.
Всъщност това не е бягането от реалноста ,а именно обратното.
Изкарва от хорските филми.