Мрън!

Сякаш тази зима никога няма да свърши.
Гледа ме,как се хлъзгам несигурно по снега,едно грешно движение и съм на земята.
За сега само залитам.Говоря тихо,почти не издавам звук,сливам се с пространството.Силна летаргия и непоносимост.Как да си свеж като всичко около теб е кал и разпилени чувства.Много омраза насъбра тая зима,ама е упорита.
Температурата на тялото ми се покачва ,а тези на вън спадат.
Липсва свежет,липсва цвят,лекота.На хората им писна от чайове искат си фрапетат или мастиките сервирани от фолк певици с колоритни бански.Искат досадния полепнал пясък по тялото,слънчевите изгаряния.Искат да спят на открито.Искат наслаждение,не болест.