Ще остана ли сама във моя филм?
Все така изпълнявайки налудничево-главна роля.
Усмихвам се в тъмното и не чувам тъмнината,тя се губи,
разсеяна е сред мерзоста на фалшивото.
И вече не виждате отраженията си,това не ви ли плаши
или сте свикнали?
Пътуваш ..,пътуваш ..
В бездействието има много повече смисъл от каквото и да е друго.
В свят ,в който нищото е най-добрия ти приятел.
Тук хората са истинни само когато не искат.
Там тарарам или лирическо отклонение,
може би психическо.
Заплитам се в сходството на нещата и излизайки от този лабиринт
се озовавам на арена до болка позната.
А просто понякога смисъла се крие от думите.
Не иска да са едно цяло,най-вероятно е поради главобол,
важното е да не се превърне в мигрена.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар