За хората от ниските хълмове.

Опитах се да нарисувам вълна,тя се съживи и ме намокри....листа се съсипа.
Пробвах да напиша песен за хората,те ме напсуваха и ме събориха....
Отказах се от късните вечери,от многото лирика и недоизказаност,изкуството ме намери и си го върна.
Седях си и не правих нищо,по-възвишените му викат медитация,но гласът в главата ми ,ми отговори.
Тогава станах и крещях,казах това,което не успях.
От тогава всички ме гледат от високо.